Някои интересни хипотези произлизащи от Динамичният модел на Живота -
ВечноТо!
Когато идваме на този свят ние правим своят единствен и
необратим първичен избор - избираме съдбата си! Това е
възможно, като детето избира родителите си. Един единствен избор и всичко в
нашият живот става предопределено. Изборът на родителите определя и страната, местоживеенето, времето… И още
по-просто - детето избира майка си! Майката пък осигурява таткото и другото си
идва като следствие. Семейството избира държавата - градът… Какво съвършенство!
Всеки прави един единствен избор и връщане назад няма.
Детето избира майката, тя избира бащата, те избират
държавата - градът…:
- Майката
усеща търсещото я дете и започва да търси таткото на когото да се отдаде… Излъчваща
обич, пораждаща желание за секс!
- Таткото
усеща повика на жената майка и започва да я търси… Излъчващ сексуалност, и
жаден за обич!
- Държавата
- градът… нищо не усещат! Те са продукт на реалността и остават безчувствени в играта
на Живота. Въпреки очакванията на родителите, те са само една сцена, която се
украсява при всеки избор на управляващия елит. Нейната безчувственост я
противопоставя на очакванията на семействата.
1 и 2 пораждат усещане за любов, но не са любов! С течени на
времето това усещане се трансформира в усещане за съдба. Това е и магията на
Живота - има всичко и ти (осъзнато или неосъзнато) правиш своя избор.
Но защо детето избира? Защото майката и таткото са направили
вече това и са се родили. Детето е новият полъх от ВечноТо и носи нови послания за нас. На базата
на тях родителите могат да направят множество вторични избори
които да променят живота им.
ВечноТо е съвършено само развиващо се Цяло! Детето е новата съставка в този процес,
която го оптимизира! Удивително съвършенство! Но ние родителите подчинени на
забързания ритъм на реалността, улисани в ежедневните си задължение, започваме да
ги учим как да оцеляват. Не разбираме, че те идват да ни
научат как да живеем! В крайна
сметка се отказваме да оптимизираме процеса и се самоизключваме от него. Ето
защо естествено е децата да са нашето отрицание. Естествено е и нашето
страдание - та ние се озоваваме извън процеса като една ненужна частица,
напъваща се да докаже значимостта си и то всред себеподобни. Обяснима е и
проявата на борба за надмощие.
Човечеството в своя си път на развитие е преминало през матриархат
и патриархат, но никога през детеархат. Защо ли?
Какво дават родителите на детето си:
- Подходящо тяло - резултат на смесване на гените
им.
- Ниво на духовност (семейна среда) - възможност
за проява на съдбата му, както и възможност да оптимизира семейната среда.
Те го учат как да е живо, а не как да живее. Това
поражда сериозни противоречия, защото то иска да живее! Интересното е, че
повечето родители не са постигнали усещането за щастие в живота, а учат децата.
Но на какво? Родителите не могат да научат децата как да живеят!
Майка - Татко, необходимата семейна среда.
Какво се случва там?
- Ако майката и таткото не
се познават, то те се запознават, за да го създадат - събира съдби.
- Майката и таткото вече са
семейни - използва съдбата им.
- Родителите са семейни, но
не са подходящи - детето се отказва от съдбата им (умира рано).
И всички тези първични избори са
необратими. Създават се многовариантни изживявания имащи една единствена цел -
да се подържа ВечноТо съвършено
само развиващо се Цяло.
Родителите могат да учат децата как да са живи, но трябва
да се учат от децата си как да живеят!
Защо отношението свекърва - снаха са негативни?
- Свекървата подсъзнателно
знае, че синът и е избран за татко и неосъзнато брани неговата свобода.
- Таткото пък (синът), след
като е станал баща, започва неосъзнато да се бори и той за свободата си! Той
някак си се чувства измамен!
- Майката (снахата) трудно
подържа нивото си на обич!
"Нещата" се повтарят до осъзнаването на
процеса, при което се разпадат (изгарят) негативите!
Ако приемем, че ЖИВОТЪТ е едно съвършенство, едва ли ще приемем ХАОСА за негов създател! По скоро хаоса допринася за неговото съвършенство. Ентропията спомага за разрушаване на човешките дифинираности ограничаващи ЖИВОТЪТ! Извън нас има хаос и ние се самоопределяме в него създавайки своят свят (религия-наука). В нас настъпва ред, който ни спира развитието. Ние ставаме "специалисти" и трябва нещо да разрушава тази наша стабилност лишаваща ни от възможността да Живеем свободно. Проблемът е и липсата на цялостно познание за ВечноТо! Раздробяваме го за да го изследваме и нарущаваме неговия облик. Ние създаваме научно подреден хаос. Съвършенството на Живота, че ни е създал, за да Го създаваме! И ние Го създаваме. Но трябва да има нещо, което да разрушава вече ненужните идеи-форми и това е Ентропията - буклукчиата на Вселената!
