Получи се така, че се докоснах до някой познания, които породиха необходимост от нови интерпретации на официално съществуващите научни представи във математиката.
Интересува ме мнението на математици и се надавам някой да прояви желание да продължим темата. Целта е да се достигнат новите познания скрити в посланията от древността.
Между многото задачи на геометрията три са будили извънреден интерес сред първите гръцки математици:
- Удвояване на куба или построяване на куб, чийто обем да бъде двукратно по-голям от обема на дадения куб;
- Трисекция на ъгъл или подялба на равнинен ъгъл на три равни части;
- Квадратура на кръга или конструиране на квадрат, чието лице да бъде равно на лицето на дадения кръг.
Всичките тия задачи трябвало да бъдат решени изключително по геометричен начин и при употреба само на пергел и линия, върху която няма нанесени никакви деления.
Доказването на нерешимостта на първите две задачи се свежда приблизително до следните математически разсъждения:
- За да се удвои куб със страна а, трябва да се намери отсечка с дължина x, която да отговаря на уравнението x³ = 2a³.
- При подялба на ъгъла на три части, ако синуса на тоя ъгъл означим с a, а синусът на неговата трета част - с x, ще се получи уравнението 4 x³ = 3 x – a.
По този начин и двете задачи, разгледани аналитично се свеждат до уравнения от трета степен. Обаче геометрията на окръжността (чието уравнение има форма x² + y² + Аx+ Вy = 0) и на правата (с уравнение от типа ax + by + c = 0) не довежда до решаване на уравнения от трета степен. Затова тези задачи с такива ограничения са нерешими. Но двете задачи могат да бъдат решени по различен начин с помощта на криви, получени от конични сечения.
- Третата задача – квадратурата на кръга. е малко по друга, но също нерешима. И то не само с помощта на пергел и линия, но и при употреба на кривите, които са достатъчни за решаването на двете първи задачи.
Изниква въпросът за произхода им. Какво е накарало древните да формулират тези три нерешими задачи? Същият въпрос възниква и при разглеждане на Хеопсовата пирамида и другите необясними творения от древността.
За да можем да подредим безкрайния свят сме създали дефиниции (постулати) за безкрайност, 1, 0, точка, линия…, а след това сме го и обяснили. Какво ли ще се получи ако някой ги замени ?
И аз мисля да го направя!
Но да си припомним:
Математиката се изгражда върху определен брой аксиоми - твърдения които не се доказват и на базата на тях се доказват останалите твърдения (теоремите). Има и определен брой основни понятия, които също се приемат без определение. В геометрията това са точка, права и равнина.Така, че строго погледнато - за точка, права и равнина няма определение.
Но ето някои интересни мисли:
Всяко геометрично разсъждение е в последна сметка кръгово; ако започнем, като предполагаме точки, те могат да се дефинират единствено от линиите и равнините, които са свързани с тях, ако започнем, като предполагаме линии и равнини, те могат да се дефинират единствено чрез точките през които минават
Б.Ръсел
Математическата точка е най-неделимото и уникално нещо, което изкуството може да създаде
Дж.Дън
Точката е това,което няма части
Евклид
Ако се промени някоя аксиома, то се променя и всичко над нея. Пример за това е Аксиомата на Евклид През дадена точка вън от дадена права минава само една права която е успоредна на дадената (т.е, не я пресича)Върху тази аксиома са изградени и всички твърдения в Евклидовата геометрия - която се изучава в училище. Например твърдението, че сборът от ъглите в триъгълника е 180 градуса се базира на тази аксиома. Ако се измени тази аксиома, то се получава вече друга геометрия.
Ето и някои приети определения:
• точка: място от
пространството лишено от размери (дължина, площ или обем);
• равнина (площ):
множество от точки;
• линия:
съвкупност от точки;
• безкрайност:
нещо, което няма граница, няма край;
• нула:
"нищо" или отсъствие на количество или символ на празно множество;
• единица: няма определение;
• 3,1415... число
с безкраен брой цифри след десетичната запетая!
Парадокси:
• формата е
пренебрегната, а тя е тази която оптимизира пространството и обема;
• използваме
константи j, π и др. (числа с безкраен
брой цифри след десетичната запетая) и получаваме крайни резултати, които ни
вършат работа!
От
друг ъгъл:
L = πD, където D e точно число, а π е число с безкраен брой
цифри след десетичната запетая! При π = 3.14, ще получим дължината на червената
окръжност (вътрешната), а при увеличаване на точността π = 3.14159..., ще получим дължината на синята
(външната) окръжност!
Налага се един интересен извод: Съществува
една зона в която се намира окръжността съответстваща на диаметъра D и на
точността с която работим. Излиза, че ние не можем да определим точно дължината на окръжност при
зададен диаметър D!
По
определение: Окръжност е геометрично място на точки (лишени от размери) в
равнината, намиращи се на дадено разстояние R от определена точка О, наречена
център. Така че едно от определенията за точка или за окръжност е неточно. Логично е да дадем на точката
размер - d, съответстващ на широчината на зоната, зависеща от точността! Тогава
ще имаме само една окръжност с дебелина на линията - d. При увеличаване на точността до ∞, тя ще изтънее до степен
на "информация"!
Да се спрем и на една от задачите - трисекцията на ъгъл.
Точките В и С съвпадат с центровете на двете еднакви
окръжности които образуват основна фигура от сакралната геометрия vesica
piscis. Отсечките АВ = ВС = СD са съответните им радиуси, а отсечките
ОА = ОВ = ОС = ОD - радиус на окръжност минаваща през центровете
В и С.
Трите ъгли са равни - лежат срещу еднакви хорди на
една окръжност!
Какъв прекрасен изглед на хармонията между двата свята и
проявата на третия - реалността в резултат на смесването им. Какво осмисляне на
посланието на тази загадка!
Какво ни е известно?
Изнесените по долу размери са в лакти ( ℓ) - древна
Египетска мерна единица. Учените имат различни интерпретации за нея. Тогава
приемете и моята за една от многото.
1 ℓ = π/6 = 0.523598775…
Прилагайки тази древна мерна единица - лакат и описаните по-долу построения се получават следните
теоретични размери на пирамидата.
Ето и още нещо интересно от математиката.
Arc 30° = π .30°/180° = π/6 = 0.523598775… = 1 ℓ
Прилагайки тази мерна единица и описаните по-долу построения се получават следните теоретични размери на пирамидата.
AB = EF = BC = 440ℓ; AE = EO = 220ℓ
AС = BD = 622.2539674…ℓ AO = 311.1269837…ℓ
OH = 279.8443229…ℓ ЕH = FH = 355.967477514…ℓ
AH = ВH = СH = ДH = 418.4648671…ℓ AB*EH/ 2 = OH²
SΔ пир.= 4*OH ²
Нещо интересно! Така
получените размери на основата са точен израз на музикални тонове на
темперирания строй и особено със считания за основен тон А (ла) = 440 Hz. както
и с тона D (ре)диез = 622.25396…Hz.
Да разгледаме и феноменалното число j = 0.6180339887…
1 / j = 1 + 0. 6180339887…. = 1. 6180339887… = √ 5+1/ 2
Да вземем правата АВ и построим триъгълника АВС
СВ = 1/2 АВ; СВ = СР и АР = АО
Тогава АВ/АО = АО/ОВ = 1.6180339887…
Сега ви предлагам и едно чудесно построение на сечението ЕОН на пирамидата (по Карандаш)! За удобство придаваме стойност на АВ = АН = 355.967477514…ℓ
Тогава издигайки перпендикуляр от т. О, той ще пресече окръжността с R = АВ = 355.967477514…ℓ в т. Н. Съединявайки я с центъра на окръжността, тоест т. А, получаваме сечението ЕОН.
ЕО = 220 ℓ; ОН = 279.8443229…ℓ; АН = 355.967477514…ℓ
Ето и още едно построение но на цялото сечението – ЕНF на пирамидата!
Пак за удобство придаваме стойност на ЕМ = 503.414034428…ℓ.
Използвайки горните построения, получаваме ЕО = 311.1269837…ℓ
Получаваме и ОР = ЕF = 440 ℓ и ЕН = FН = 355.967477514…ℓ.
Какво е това - съвършенство или случайност?
Ето още интересни математически интерпретации:
220 . √2… = 311.1269837…
355.967477514…/ 220 = 1. 6180339887…
355.967477514… / 279.8443229… = 279.8443229… / 220 = √1.6180339887…
Ако приемем. че 1 ℓ = 0.523598775…м и опишем основата на пирамидата в окръжност с R = 440 ℓ ще получим, че АВ = L /6 = 2764.6015355…/ 12 = 230.3834613…м
За сравнение ще ви предложа и обобщена таблица за размера на основата АВ, получени от различни автори:
Всеки от тях подкрепя резултатите с хипотеза, но аз нямам за цел да ги излагам на вниманието ви. Аз търся други отговори.
Колкото и много знаци след десетичната запетая да изчисляват учените на fi-(числото на Фибоначи), π и др. безкрайни числа, не говори за точност, а по скоро за обратното. Интересно, боравим с неопределени числа и се бием в гърдите за точност! Затъваме в неточността с точност до N-ти – знак след десетичната точка! Вярно е, че ни вършат работа, като избираме точността с която да работим.
Древните са ни завещавали едно безмерно
съвършенство! Трябва само да го открием!
Повече информация за мен и за сферата на моите
търсения можете да придобиете ако посетите https://divensvet7.wixsite.com/diven
Очаквам идеите Ви!
.jpg)
