Детето

 Когато идваме на този свят ние правим своят единствен и необратим първичен избор - избираме съдбата си! Това е възможно, като детето избира родителите си. Един единствен избор и всичко в нашият живот става предопределено. Изборът на родителите определя  и страната, местоживеенето, времето… И още по-просто - детето избира майка си! Майката пък осигурява таткото и другото си идва като следствие. Семейството избира държавата - градът… Какво съвършенство! Всеки прави един единствен избор и връщане назад няма.

Детето избира майката, тя избира бащата, те избират държавата - градът…:

1. Майката усеща търсещото я дете и започва да търси таткото на когото да се отдаде… Излъчваща обич, пораждаща желание за секс!
2. Таткото усеща повика на жената майка и започва да я търси… Излъчващ сексуалност, и жаден за обич!
3. Държавата - градът… нищо не усещат! Те са продукт на реалността и остават безчувствени в играта на Живота. Въпреки очакванията на родителите, те са само една сцена, която се украсява при всеки избор на управляващия елит. Нейната безчувственост я противопоставя на очакванията на семействата.

1 и 2 пораждат усещане за любов, но не са любов! С течени на времето това усещане се трансформира в усещане за съдба. Това е и магията на Живота - има всичко и ти (осъзнато или неосъзнато) правиш своя  избор.

Но защо детето избира? Защото майката и таткото са направили вече това и са се родили. Детето е новият полъх отВечноТо и носи нови послания за нас. На базата на тях родителите могат да направят множество вторични изборикоито да променят живота им.

ВечноТо  е съвършено само развиващо се Цяло! Детето е новата съставка в този процес, която го оптимизира! Удивително съвършенство! Но ние родителите подчинени на забързания ритъм на реалността, улисани в ежедневните си задължение, започваме да ги учим как да оцеляват. Не разбираме, че те идват да ни научат как да живеем!  В крайна сметка се отказваме да оптимизираме процеса и се самоизключваме от него. Ето защо естествено е децата да са нашето отрицание. Естествено е и нашето страдание - та ние се озоваваме извън процеса като една ненужна частица, напъваща се да докаже значимостта си и то всред себеподобни. Обяснима е и проявата на  борба за надмощие.

Човечеството в своя си път на развитие е преминало през матриархат и патриархат, но никога през детеархат. Защо ли?

Какво дават родителите на детето си:

·         Подходящо тяло - резултат на смесване на гените им.

·         Ниво на духовност (семейна среда) - възможност за проява на съдбата му, както и възможност да оптимизира семейната среда.

Те го учат как да е живо, а не как да живее. Това поражда сериозни противоречия, защото то иска да живее! Интересното е, че повечето родители не са постигнали усещането за щастие в живота, а учат децата. Но на какво?Родителите не могат да научат децата как да живеят!

Майка - Татко, необходимата семейна среда. Какво се случва там?

• Ако майката и таткото не се познават, то те се запознават, за да го създадат - събира съдби.
• Майката и таткото вече са семейни - използва съдбата им.
• Родителите са семейни, но не са подходящи - детето се отказва от съдбата им (умира рано).

И всички тези първични избори са необратими. Създават се многовариантни изживявания имащи една единствена цел - да се подържа ВечноТо  съвършено само развиващо се Цяло.

Родителите могат да учат децата как да са живи, но трябва да се учат от децата си как да живеят!

Защо отношението свекърва - снаха са негативни?

• Свекървата подсъзнателно знае, че синът и е избран за татко и неосъзнато брани неговата свобода.
• Таткото пък (синът), след като е станал баща, започва неосъзнато да се бори и той за свободата си! Той някак си се чувства измамен!
• Майката (снахата) трудно подържа нивото си на обич!

"Нещата" се повтарят до осъзнаването на процеса, при което се разпадат (изгарят) негативите! 

Възниква проблем, защото таткото и майката възприемат станалото като любов от пръв поглед. На по-късен етап се искривява и разбирането им за любовта. Таткото се чувства примамен и затворен в клетка, а майката измамена в очакванията си. В крайна сметка те загубват възможността да открият любовта. Осъзнаването на процеса ще доведе до преосмисляне на взаимоотношенията и преоткриване на любовта.