Единна теория на полето - доказателство на уравнението на Айнщайн!

 Някои изходни позиции:

Нека разгледаме и гравитационният закон на Нютон в неговият класически вид:

F = fo (ma . mb)/ r², където:

Ÿ  ma и mb са масите на взаимодействащите тела в kg

Ÿ   r - разстоянието между тези тела в m

Ÿ   fo - универсална гравитационна константа - 6,67.10 -11 N. m ² . kg - ²

Какъв е смисъла на r2 в гравитационният закон на Нютон? Ако погледнем чисто математически, получава се гранична повърхност с страна r ! Как ви се струва, има ли смисъл?

Но ако осъзнаем, че това е израз на взаимното им влияние е вече нещо друго! Процеса е двупосочен с едновременно влияние между масите на двете тела - r2.

А сега да разгледаме в светлината на направените по-горе разсъждения и формулата на Айнщайн:

E = m C2

Очебийно е че Енергията - E и материята - m са в някакво отношение изразено чрез скоростта на светлината - C2. Но C има константен характер и пределната и стойност “във вакуум” е 2,9979250(10).10 8m.s-1 и не зависи от прехода Енергия → маса (Е → m) или прехода маса → Енергия (m → Е). По скоро тези преходи се извършват с такава скорост! Тогава C² какво е?

Идва най-странното! Имаме С2 - двата прехода Е → m  и  m → Е протичат едновременно и със еднаква (константна) скорост С2 = (Е → m) / (m → Е)

Процеса е едновременен и двупосочен - C2!

Какъв е извода?

Съществуват два свята в които двата прехода  Е → m  и  m → Е  са израз на взаимната им  проява в Цялото! Процеса е двупосочен с едновременно влияние между масите на двете тела - C2.

Два свята - Духовен и Материален и между тях гранична зона  в която те загубват себе си, за да създадат реалности.

Едновременността  на преходите Енергия - материя и материя - Енергия е и израз на ПЪРВИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ на Цялото! То, за да е в движение трябва да е двойствено. Два свята - видим (скорост → 0) и невидим (скорост →∞) в едно.

Нека разложим силите!           

Свиването и разширяването на двата свята е източника на движение - формира потока време - пространство течащ от бъдещето към миналото!

Бъдещето е невидимо (нещо се свива, за да се прояви като нещо), а миналото е видимо (нещо се разширява - разпада на нещо! Проявеното (тук и сега) се разпада, за да даде начало на нещо ново…

Бъдещето не може да се види, защото е многовариантно до момента на проявата на варианта който трябва да изживеем!

Наблюдава се симетрия спрямо оста х: Намалявайки Е, за да се запази равновесието между двата святата, намалява съответно и m. бъдещето се свива, за да се прояви!

Наблюдава се и симетрия спрямо оста у: На измененията в дясно Е и m намаляват - бъдещето се свива,  за да се запази равновесието във двата святата, съответстват изменения в ляво Е и m се увеличават - миналото се разширява, за да се върне към първопричината.

Миналото може да се наблюдава - може би затова виждаме една разширяваща се Вселена, а не в следствие на първоначален взрив!

Какво представляват двата свята?

Видим материален свят изпълнен с форми (фрактали) - скорост затворена от форми!

Съдържанието търси форма, формата пък съдържание! Стремежа един към друг създава двоица сили "сгъстяващи" времето и пространството и те стават видимо действащи! Новото съдържание изпълва новите форми и  процеса продължава до безкрайност! Изживените "неща" под действието на разширението се разпадат и остават като минало (спомен или форма).

Изводи:

§  Съществува Първично Цяло, състоящо се от два свята;

§  Първично Цяло е в равновесно състояние (основна характеристика) - То "има сила" да го възстановява винаги;

§  Двата свята са със несъвместими параметри! В Невидимият има само вълни, а в Видимия - частици;

§  В Невидимият - вълнов свят скоростта клони към безкрайност, а във Видимият - материален свят скоростта клони към нула;

§  В Невидимият свят има теория - информация, а във Видимият материален свят практика;

§  Процесите в двата свята са едновременни и двупосочни и са в равновесие;

§  Съществува гранична зона (преход) между тях - емулсия от два несъвместими свята, благодарение на повишените вибрации на Невидимият свят;

§  Тя е двуслойна (огледало) - Невидимият свят се "оглежда" в материалния;

§  Спрямо х действат равновесните сили между двата свята;

§  Спрямо у действат равновесните сили но в двата свята;

§  Двата свята се "свиват" за да се проявяват като бъдеще - съдържанието се затваря от форма;

§  Свиването  е невидимо - разширяването е видимо;

§  Бъдещето не може да се види, защото е многовариантно до момента на проявата на варианта който трябва да изживеем!

§  Двата свята се "разширяват" за да се разпадне миналото - съдържанието се освобождава от формата, връщане към Първично Цяло;

§  Като съвършени части от Цялото, Ние сме в центъра на събитията;

§  Съществува симетрия спрямо х - възможност за двата свята да се проявят тук (време) и сега (пространство) в един умствен свят оформяйки потока на живота като реалност;

Приемането на двата свята обяснява:

§  Граничната зона между тях като емулсия пораждаща светът на нашите реалности - теорията за първичният бульон;

§  Двойствената същност вълна-частица - процесът е едновременен и двупосочен и в два различни свята;

§  Принципа на Хайзенберг - ние не можем да "измерваме" едновременно в тях, защото сме позиционирани в третият свят - на реалността;

§  Константният характер на скоростта на светлината - Цялото съхранява равновесието си. Тя е такава за нашият светлинен свят, за нашата реалност;

Вижте слайд шоуто: http://www.youtube.com/watch?v=o5nxvQZEalE

Науката не приема двата свята но иска до осъзнае Цялото, религията приема двата свята, но не иска да Го осъзнае!

Повече информация за мен и за сферата на моите търсения можете да придобиете ако посетите  https://divensvet.wixsite.com/diven