Някои изходни позиции:
Нека
разгледаме и гравитационният закон на Нютон в неговият класически вид:
F = fo (ma . mb)/
r², където:
Ÿ ma и mb са масите на взаимодействащите тела в kg
Ÿ
r - разстоянието
между тези тела в m
Ÿ fo - универсална гравитационна константа - 6,67.10
-11 N. m ² . kg - ²
Какъв е смисъла на r2 в гравитационният закон на Нютон? Ако
погледнем чисто математически, получава се гранична повърхност с страна r
! Как ви се струва, има ли смисъл?
Но ако осъзнаем, че това е израз на взаимното им
влияние е вече нещо друго! Процеса е двупосочен с едновременно влияние
между масите на двете тела - r2.
А сега да разгледаме в светлината на направените
по-горе разсъждения и формулата на Айнщайн:
E = m C2
Очебийно е че Енергията - E и материята - m са в някакво отношение изразено чрез
скоростта на светлината - C2. Но C има константен характер и пределната и
стойност “във вакуум” е 2,9979250(10).10 8m.s-1 и не зависи от прехода Енергия → маса (Е → m) или прехода маса → Енергия (m → Е). По скоро тези
преходи се извършват с такава скорост! Тогава C2 какво
е?
Идва най-странното! Имаме С2 - двата прехода Е → m и m → Е протичат едновременно
и със еднаква (константна) скорост С2 = (Е → m)
/ (m → Е)
Процеса е едновременен и двупосочен - C2!
Какъв е извода?
Съществуват два свята в които двата прехода Е → m и m → Е са израз на
взаимната им проява в Цялото!
Процеса е двупосочен с едновременно влияние между масите на двете тела -
C2.
Два свята - Духовен
и Материален и между тях гранична зона в която те загубват себе си, за да създадат реалности.
Едновременността на преходите Енергия - материя и материя
- Енергия е и израз на ПЪРВИЧНОТО
РАВНОВЕСИЕ на Цялото! То, за да е в движение
трябва да е двойствено. Два свята - видим (скорост
→ 0) и невидим (скорост
→∞) в едно.
Нека разложим силите!
Свиването и разширяването на двата свята е източника на
движение - формира потока време - пространство течащ от бъдещето
към миналото!
Бъдещето е невидимо (нещо
се свива, за да се прояви като нещо), а миналото е видимо (нещо се
разширява - разпада на нещо! Проявеното (тук и сега) се разпада, за да даде
начало на нещо ново…
Бъдещето
не може да се види, защото е многовариантно до момента на проявата на
варианта който трябва да изживеем!
Наблюдава се симетрия спрямо оста х: Намалявайки Е, за да се запази равновесието между
двата святата,
намалява съответно и m. бъдещето се
свива, за да се прояви!
Наблюдава се и симетрия спрямо оста
у: На измененията в
дясно Е и m намаляват - бъдещето се свива,
за да се запази равновесието във двата святата, съответстват изменения в ляво Е и m се увеличават -
миналото се разширява, за да се върне към първопричината.
Миналото може да се
наблюдава - може би затова виждаме една разширяваща се Вселена, а не в
следствие на първоначален взрив!
Какво представляват двата свята?
Видим материален свят
изпълнен с форми (фрактали) - скорост
затворена от форми!
Съдържанието търси форма, формата
пък съдържание! Стремежа един към друг създава двоица сили
"сгъстяващи" времето и пространството и те стават видимо действащи!
Новото съдържание изпълва новите форми и
процеса продължава до безкрайност! Изживените "неща" под
действието на разширението се разпадат и остават като минало (спомен или форма).
Изводи:
§
Съществува Първично Цяло,
състоящо се от два свята;
§ Първично
Цяло е в равновесно състояние (основна характеристика) - То
"има сила" да го възстановява винаги;
§
Двата свята са със несъвместими параметри! В Невидимият има само вълни, а в Видимия - частици;
§
В Невидимият - вълнов свят скоростта
клони към безкрайност, а във Видимият -
материален свят скоростта клони към нула;
§
В Невидимият свят има теория
- информация, а във Видимият материален свят практика;
§ Процесите
в двата свята са едновременни и двупосочни и са в равновесие;
§
Съществува гранична зона (преход) между тях - емулсия
от два несъвместими свята, благодарение на повишените вибрации на Невидимият свят;
§
Тя е двуслойна (огледало) - Невидимият
свят се "оглежда" в материалния;
§
Спрямо х действат равновесните
сили между двата свята;
§
Спрямо у действат равновесните
сили но в двата свята;
§
Двата свята се "свиват"
за да се проявяват като бъдеще - съдържанието
се затваря от форма;
§
Свиването е невидимо - разширяването е видимо;
§
Бъдещето не може да се види, защото е
многовариантно до момента на проявата на варианта който трябва да изживеем!
§
Двата свята се "разширяват" за да се разпадне миналото - съдържанието се
освобождава от формата, връщане към Първично
Цяло;
§
Като съвършени части от Цялото, Ние сме
в центъра на събитията;
§
Съществува симетрия спрямо х -
възможност за двата свята да се проявят тук (време) и сега
(пространство) в един умствен свят
оформяйки потока на живота като реалност;
Приемането на двата свята обяснява:
§
Граничната зона между тях като емулсия пораждаща
светът на нашите реалности - теорията за първичният бульон;
§
Двойствената същност вълна-частица - процесът е едновременен и двупосочен
и в два различни свята;
§
Принципа на Хайзенберг - ние не можем да
"измерваме" едновременно в тях, защото сме позиционирани в третият
свят - на реалността;
§
Константният характер на скоростта на светлината
- Цялото съхранява равновесието си. Тя е такава за нашият
светлинен свят, за нашата реалност;
Вижте слайд шоуто: http://www.youtube.com/watch?v=o5nxvQZEalE
Науката не приема двата свята но иска до осъзнае Цялото,
религията приема двата свята, но не иска да Го осъзнае!
Повече информация за мен и за сферата на моите
търсения можете да придобиете ако посетите https://divensvet.wixsite.com/diven
